Утре настъпи преди да е минало вчера,
а днес се изгуби сред полета от мрамор и скреж.
Вдигнах очи и те намерих , сред хиляди сенки,
в светлината на мъничка свещ.
Пожелах си радост такава за тебе да стана ,
каквото щастие за други нокога не бях.
Съдбата реши да си поиграе с мен и сбъдна молбата ми.
И светами беше прекра сен точно преди третият грях.
Сега дори в съня ми ме обсебват демони ,
заграбват мойте мисли, желания и страсти , и мечти.
Създават сънища , чаровни изкусители,
но всичко туй е прах от въглща …
а човек не може да ги различи …
