Поле от слънчогледи

Тъмни очи ,помътнели от мъгла,

защото исках нещо ,

а сега и друг го пожела.

Сърцето ми пребърка вещо,

с желание да го пренаредиш,

но това никога няма да стане.

Невъзможно е чувствата ни да подредиш.

Мислите ми вече са мръсно пране.

Умът ми превърна се в бъркотия от цветове

Прозрачни капки израз на светло-синя тъга

Не знам защо съм тъжна.

Събитията от деня ми се вплитат в пъстра дъга.

Но със сигурност причината е важна

от много време не съм сечувствала така.

Усещам  някой ще предам,

но кой ще е все още не знам.

егоизмът ми ме оплита в мрежа от мечти и страсти,

а съзнанието ми ме подтиква да забравя желанията си

и към чайче „нестий“

Кафето във чашата ми пари

нямама идея как да се отърва от тези кошмари

Ти който караш мислите ми да плачат,
отвори за мен,
един ум по – бистър от моя…

Ти който галиш косите ми , когато спя,
докосни ме,
с пръсти по – нежни от на малко дете…

Ти който споделяш всичките ми предчувствия,
открии за мен ,
мечти , светли като лунни цветя…

Ти който разгадаваш очите ми ,
кажи ми ,
какво крият едни очи по – тъмни от моите…

Ти който караш желанията да изчезват ,
дай ми ,
желание по – невинно от роса…

Ти който носиш тежкото мълчание на празна стая ,
донеси ми ,
вниманието на бледа картина…

Ти който отваряш сърцето си за някой , който не съм аз…
Бъди добър с мен…
В един свят по – красив от другите…

Ти който си най – добрият и заслужаваш всяка сълза ,
сподели с мен…
блясъка на една любов по-голяма от моята