май 27, 2008 at 7:37 pm (неразтворимости)
Солени от мечти и сънища
устните разбиват светове
чистотата на мрамора превръщат
във въглища ,
а после са горчиви от вкуса на
своите плодове .
Устни покрити с червено червило
за вечността създават грешна представа ,
костите на покойници превръщатв лепило,
а огъня на вярата във светло синя жарава.
Изгарящи , мамещи , жадни
устните стопяват ледове.
отронват се думи и плахи и хладни ,
а всеки що ги изрича в тях скрива
тайните си грехове…
май 27, 2008 at 7:10 pm (неразтворимости)
Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Давам и приемам всичко.
Дущата си показвам на този ,
пред когото се събличам .
Момичето създаваше илюзии,
и песни пееше , и до зори във разкази
готова бе да се загуби…
Измисляше си приказки …
Довършваше фантазии…
Един ден някъкъв червен камион я прегази.
В шегите си изгуби нишката.
Със седем думи срути крепост седем години кована.
Не забеляза как на обидата се къса верижката.
Много нарани създателя на последната ми измама…
май 27, 2008 at 5:06 pm (вътрешности)
Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Дарявам и приемам всичко.
Душата си показвам на този ,
пред когото се събличам
май 27, 2008 at 5:00 pm (Без категория)
Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Раздавам и приемам всичко.
Душата си покозвам на този пред когото се събличам.
Момчето – ненавиждано от всеки,
но има моята любов и мойто тяло.
Рисува бъдеще и радост с четки ,
но винаги ми се усмихва вяло.
Сама не знам ,а пък и той не знае
дали едно създание , кат мен нездраво
за щастието му е достатъчна награда.
Отдавна всичките му недостатъци ппрежалих
и го научих да мечтае .
Любов , семейство и приятели оставих.
Дарих му всичко което мъжът може да желае…
