Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Давам и приемам всичко.
Дущата си показвам на този ,
пред когото се събличам .
Момичето създаваше илюзии,
и песни пееше , и до зори във разкази
готова бе да се загуби…
Измисляше си приказки …
Довършваше фантазии…
Един ден някъкъв червен камион я прегази.
В шегите си изгуби нишката.
Със седем думи срути крепост седем години кована.
Не забеляза как на обидата се къса верижката.
Много нарани създателя на последната ми измама…