Момичето …

Не мразя никого и нищо ,

едно момиче и едно момче обичам.

Давам и приемам всичко.

Дущата си показвам на този , 

пред когото се събличам .

Момичето създаваше илюзии,

и песни пееше , и до зори във разкази

готова бе да се загуби…

Измисляше си приказки …

Довършваше фантазии…

Един ден някъкъв червен камион я прегази.

В шегите си изгуби нишката.

Със седем думи срути крепост седем години кована.

Не забеляза как на обидата се къса верижката.

Много нарани създателя на последната ми измама…

Пусни/изпрати коментар