Поле от слънчогледи

(19:39) Ангел: Някой ни каза , че трябва да намерим някаде. А къде беше това някаде никой не знаеше.И ние вървях ме по дъждовните улици, слушайки дъжда , който разказваше руски приказки и търсих ме това някъде без да знаем какво търсим. И когато най-после го намерих ме някадето , то взе ,че се скри.
(19:43) Ангел: А сега ни оставаха само три крачки и половина….
(19:45) Обещание: Първата направих аз …
(19:57) Обещание: …. и тя ме отведе далеч много далеч ,толкова далеч ,където неможе да те отведе една стъпка . в страната на моята прабаба .Там ,където сега свсеки миг очаквам лекарството ,което ще премахне всичките ми страдания , което ще заличи всички спомени , което ще ме избави от бремето на смъртното ми тяло…
(20:01) Обещание: Втората направи ти..
(20:12) Ангел: Но не разбрах, не разбрах… Как ти видя всичко онова, за което ми разказа, а аз… Аз се загубих. Открих някакъв съвсем различн път. Озовах се в някакъв шкаф… Беше тъмно-зелено. Обикновено в шкафовете знаеш, е тъмно. Но в този беше тъмно-зелено и всичко се смаляваше, смаляваше до болка. Усещах студ по връха на пръстите си. Дъхът ми излизаше на пара… Опитах се да изляза, но отнякъде се чу софт-джаз и заспах…
(20:19) Обещание: A аз разбрах . Загубхте по пътя и ти загуби мен. Но това не беше толкова важно нали трябваше да намерим това някаде кадето и да бе то’ а сега остават ни само крачка и половина да намерим някаде и себе си.И ето и тази стъпка е зад гърба ми.И аз съм там не знам къде и в себе си нося това не знам какво ,желание ,усещане ,чувство.Събуди се и бъди с мен или сънувай един свят по-хубав от моя , но който не можеш да докоснеш.
(20:22) Ангел: Защото всеки търси някаде , а то не е едно и също за двама.