април 5, 2009 at 8:09 pm (angoisse, вътрешности, неразтворимости)
Не знам, какви приятели сме ние,
щом дори ненавист в теб не мога да открия!
Не знам какви били сме ний в отминали животи,
но сега станали сме като роботи!
Всеки ден монотонно пред ежедневието си се изсправя ме,
и старателно към него се приспособяваме!
Живеем в светове измислени, от крехък порцелан.
Построени от лъжи изискани и всяка истина е блян.
Сприятеляваме се всеки ден от днес за вчера,
но знаем, че ще дойде нова ера.
Душата ти отново ще намеря,
ще видя в сърцето ти камата на Венера.
Ще зная , че си влюбен , новлюбен не в мен.
Ще зная , че обичаш , но за век или за ден?
За ден ще рухнат наште светове,меЧти,
за век ще рухнат нашите души!
Вашият коментар
април 5, 2009 at 8:08 pm (вътрешности, неразтворимости)
Целувката ти нежна пак погали моята страна.
И усмивката ти вяла ми навя тъга.
О4ите ти спокоини казват ми нещо без думи.
А устните ти тънки четът ми древни руни.
Ден след ден ти ме настъвляваш
и как да се сбогувам
със живота обу4аваш
Ти бе единствения ми приятел,
но единствения враг за теб бях аз.
Аз зная ти не искаш да сме само приятели,
но мойте настроения са на приливи и отливи.
Аз зная вятърът в косите ми
развълнува морето в о4ите ти.
Но недей да превръщаш
океана на душата ти
в пустиня на ме4тите ми.
Аз скоро ще си тръгна и пак
ще съм сама и ти ще бъдеш
сам ,но не и след смърта.
В безкрая ще те 4акам пак
да ме намериш
в умът ти аз ще скрия
пар4енце от магия .
Целувка пак ми ти даряваш
в последния ми земен 4ас.
Усещам вси4ко в теб ,но
ти не знаеш с какво о4акване
изпълнена съм аз.
Сладкия ти дъх е пълен
с горест и покой.
Сладка пак е самотата
помни ме ве4но мили мой.
Вашият коментар
април 5, 2009 at 8:04 pm (вътрешности, отминалост, споменни сенки)
Живота пак донесе ми раздяла,
а скръпта рисува ми картина вяла.
Паметник тъгата ти извая,
пред него аз готова съм да се разкая.
Ръцете ти така са силни ,както и преди,
но силно с тях да ме прегърнеш можеш ли?
Очите ти са сини ,честни както винаги,
но виждаш ли ме ти през тях дали!
Сега навярно се усмихваш,
отвъд пределите на мойте сетива
И сигурно отново ти се питаш:
Дали в живота тя ще е сама?
Да,ти бе единствен мой приятел,
а най – добрата ти приятелка бях аз.
Но те загубих и вените ми станаха на тел,
а сърцето ми превърна се в компас.
Земята веч пребродих,
незнайния ти гроб за да открия.
Днес син ти подарих ,
в очите му е скрита твоята магия.
Синът ни утре ще порастне и ще ме попита:
-Къде е татко? Защо си нямам аз баща?
А аз пък ще извадя твойте медали и ще отвърна:
- Това твоя татко ти остави и честта!
Вашият коментар
април 5, 2009 at 8:02 pm (angoisse, вътрешности, неразтворимости, отминалост, споменни сенки)
Греховете ми са прекалено тежки дори за моята душа
ако изобщо някога съм имала такава
но аз не съм жена спокойна, кротка, балага,
а мегешница лишена от човешкото сърце
А сърцето ми от камък не е
Нито пък от лед да се стопи
там дълбоко празна дупка зее
в мраморните ми гърди
Имам мисъл , тя за двама стига ,
но пък нямам нито съвест, нито свян,
на погрешните ми стъпки умът веднага маските разбива
но наивният нещастник пред погледа ми винаги ще бъде ням
а още по ужасно би било да знаеш
и сигурно аз щях да знам
че увличаш други в прегрешенията тежки
че не можеш, че не мога обич да им дам
че не мога да създавам грубата реалност
вместо следкия и нереален блян
и сигурно и аз щях да го знам
ако можех да изпитвам обич или срам
Греховете ми са прекалено тежки
няма как от тях да се спася
ти ще кажеш „Всички правим грешки“
но не знаеш колко често аз греша.
Вашият коментар
април 5, 2009 at 7:57 pm (angoisse, вътрешности)
Живота ми е цял oт болка ,
света ми е от скръб и грях.
Съдбата ми е силна ,
волна след смъртта ще се превърне в прах.
ОЧите ми са тъмни ,мътни пълни със тъга,
сърцето ми е пусто ,тясно; само самота!
Когато утре се събудя светът
едва ли ще е по-добър,
но няма как да се
превърна в друга,не мога да смекЧа и най-слабия му удар!
Но мога само да опитам
със теб да бъда по-добра,
вселената във шепите
събрана да ти подаря!
И все пак съм слаба ,
слаба като пролетна трева ,
но съдбата ми била такава ,
за туй наречена съм аз жена!
Прокълната и гре6на ,
заради греха на Ева пръв!
Свята но и съвършена за дето
те родих и подарих ти
маичинската си любов!
Вашият коментар
април 5, 2009 at 7:30 pm (неразтворимости)
Поглед изпълнен с тревога ,
закрива го черно ветрило,
устни ненавистно свити ,
покрити с червено червило.
Мисли през лудост препукащи,
пълнят умът със жарава.
Думи върху сини устни отдавна застинали,
създават грешна представа.
Презрели мечти не изпълнени,
наливат всърцето отрова.
Надежди отдавна пресъхнали,
отменят всяка прокоба.
Перлен пламък на гробишни свещи,
с бисетни каклки обгръща зениците
Вашият коментар
