Живота ми е цял oт болка ,
света ми е от скръб и грях.
Съдбата ми е силна ,
волна след смъртта ще се превърне в прах.
ОЧите ми са тъмни ,мътни пълни със тъга,
сърцето ми е пусто ,тясно; само самота!
Когато утре се събудя светът
едва ли ще е по-добър,
но няма как да се
превърна в друга,не мога да смекЧа и най-слабия му удар!
Но мога само да опитам
със теб да бъда по-добра,
вселената във шепите
събрана да ти подаря!
И все пак съм слаба ,
слаба като пролетна трева ,
но съдбата ми била такава ,
за туй наречена съм аз жена!
Прокълната и гре6на ,
заради греха на Ева пръв!
Свята но и съвършена за дето
те родих и подарих ти
маичинската си любов!
