Греховете ми са прекалено тежки дори за моята душа
ако изобщо някога съм имала такава
но аз не съм жена спокойна, кротка, балага,
а мегешница лишена от човешкото сърце
А сърцето ми от камък не е
Нито пък от лед да се стопи
там дълбоко празна дупка зее
в мраморните ми гърди
Имам мисъл , тя за двама стига ,
но пък нямам нито съвест, нито свян,
на погрешните ми стъпки умът веднага маските разбива
но наивният нещастник пред погледа ми винаги ще бъде ням
а още по ужасно би било да знаеш
и сигурно аз щях да знам
че увличаш други в прегрешенията тежки
че не можеш, че не мога обич да им дам
че не мога да създавам грубата реалност
вместо следкия и нереален блян
и сигурно и аз щях да го знам
ако можех да изпитвам обич или срам
Греховете ми са прекалено тежки
няма как от тях да се спася
ти ще кажеш „Всички правим грешки“
но не знаеш колко често аз греша.
