Целувката ти нежна пак погали моята страна.
И усмивката ти вяла ми навя тъга.
О4ите ти спокоини казват ми нещо без думи.
А устните ти тънки четът ми древни руни.
Ден след ден ти ме настъвляваш
и как да се сбогувам
със живота обу4аваш
Ти бе единствения ми приятел,
но единствения враг за теб бях аз.
Аз зная ти не искаш да сме само приятели,
но мойте настроения са на приливи и отливи.
Аз зная вятърът в косите ми
развълнува морето в о4ите ти.
Но недей да превръщаш
океана на душата ти
в пустиня на ме4тите ми.
Аз скоро ще си тръгна и пак
ще съм сама и ти ще бъдеш
сам ,но не и след смърта.
В безкрая ще те 4акам пак
да ме намериш
в умът ти аз ще скрия
пар4енце от магия .
Целувка пак ми ти даряваш
в последния ми земен 4ас.
Усещам вси4ко в теб ,но
ти не знаеш с какво о4акване
изпълнена съм аз.
Сладкия ти дъх е пълен
с горест и покой.
Сладка пак е самотата
помни ме ве4но мили мой.
