Живота пак донесе ми раздяла,
а скръпта рисува ми картина вяла.
Паметник тъгата ти извая,
пред него аз готова съм да се разкая.
Ръцете ти така са силни ,както и преди,
но силно с тях да ме прегърнеш можеш ли?
Очите ти са сини ,честни както винаги,
но виждаш ли ме ти през тях дали!
Сега навярно се усмихваш,
отвъд пределите на мойте сетива
И сигурно отново ти се питаш:
Дали в живота тя ще е сама?
Да,ти бе единствен мой приятел,
а най – добрата ти приятелка бях аз.
Но те загубих и вените ми станаха на тел,
а сърцето ми превърна се в компас.
Земята веч пребродих,
незнайния ти гроб за да открия.
Днес син ти подарих ,
в очите му е скрита твоята магия.
Синът ни утре ще порастне и ще ме попита:
-Къде е татко? Защо си нямам аз баща?
А аз пък ще извадя твойте медали и ще отвърна:
- Това твоя татко ти остави и честта!
