Тъга

alim01161Поглед изпълнен с тревога ,
закрива го черно ветрило,
устни ненавистно свити ,
покрити с червено червило.

Мисли през лудост препукащи,
пълнят умът със жарава.
Думи върху сини устни отдавна застинали,
създават грешна представа.

Презрели мечти не изпълнени,
наливат всърцето отрова.
Надежди отдавна пресъхнали,
отменят всяка прокоба.

Перлен пламък на гробишни свещи,
с бисетни каклки обгръща зениците

Пусни/изпрати коментар