април 5, 2009 at 8:09 pm (angoisse, вътрешности, неразтворимости)
Не знам, какви приятели сме ние,
щом дори ненавист в теб не мога да открия!
Не знам какви били сме ний в отминали животи,
но сега станали сме като роботи!
Всеки ден монотонно пред ежедневието си се изсправя ме,
и старателно към него се приспособяваме!
Живеем в светове измислени, от крехък порцелан.
Построени от лъжи изискани и всяка истина е блян.
Сприятеляваме се всеки ден от днес за вчера,
но знаем, че ще дойде нова ера.
Душата ти отново ще намеря,
ще видя в сърцето ти камата на Венера.
Ще зная , че си влюбен , новлюбен не в мен.
Ще зная , че обичаш , но за век или за ден?
За ден ще рухнат наште светове,меЧти,
за век ще рухнат нашите души!
Вашият коментар
април 5, 2009 at 8:08 pm (вътрешности, неразтворимости)
Целувката ти нежна пак погали моята страна.
И усмивката ти вяла ми навя тъга.
О4ите ти спокоини казват ми нещо без думи.
А устните ти тънки четът ми древни руни.
Ден след ден ти ме настъвляваш
и как да се сбогувам
със живота обу4аваш
Ти бе единствения ми приятел,
но единствения враг за теб бях аз.
Аз зная ти не искаш да сме само приятели,
но мойте настроения са на приливи и отливи.
Аз зная вятърът в косите ми
развълнува морето в о4ите ти.
Но недей да превръщаш
океана на душата ти
в пустиня на ме4тите ми.
Аз скоро ще си тръгна и пак
ще съм сама и ти ще бъдеш
сам ,но не и след смърта.
В безкрая ще те 4акам пак
да ме намериш
в умът ти аз ще скрия
пар4енце от магия .
Целувка пак ми ти даряваш
в последния ми земен 4ас.
Усещам вси4ко в теб ,но
ти не знаеш с какво о4акване
изпълнена съм аз.
Сладкия ти дъх е пълен
с горест и покой.
Сладка пак е самотата
помни ме ве4но мили мой.
Вашият коментар
април 5, 2009 at 8:02 pm (angoisse, вътрешности, неразтворимости, отминалост, споменни сенки)
Греховете ми са прекалено тежки дори за моята душа
ако изобщо някога съм имала такава
но аз не съм жена спокойна, кротка, балага,
а мегешница лишена от човешкото сърце
А сърцето ми от камък не е
Нито пък от лед да се стопи
там дълбоко празна дупка зее
в мраморните ми гърди
Имам мисъл , тя за двама стига ,
но пък нямам нито съвест, нито свян,
на погрешните ми стъпки умът веднага маските разбива
но наивният нещастник пред погледа ми винаги ще бъде ням
а още по ужасно би било да знаеш
и сигурно аз щях да знам
че увличаш други в прегрешенията тежки
че не можеш, че не мога обич да им дам
че не мога да създавам грубата реалност
вместо следкия и нереален блян
и сигурно и аз щях да го знам
ако можех да изпитвам обич или срам
Греховете ми са прекалено тежки
няма как от тях да се спася
ти ще кажеш „Всички правим грешки“
но не знаеш колко често аз греша.
Вашият коментар
април 5, 2009 at 7:30 pm (неразтворимости)
Поглед изпълнен с тревога ,
закрива го черно ветрило,
устни ненавистно свити ,
покрити с червено червило.
Мисли през лудост препукащи,
пълнят умът със жарава.
Думи върху сини устни отдавна застинали,
създават грешна представа.
Презрели мечти не изпълнени,
наливат всърцето отрова.
Надежди отдавна пресъхнали,
отменят всяка прокоба.
Перлен пламък на гробишни свещи,
с бисетни каклки обгръща зениците
Вашият коментар
май 27, 2008 at 7:37 pm (неразтворимости)
Солени от мечти и сънища
устните разбиват светове
чистотата на мрамора превръщат
във въглища ,
а после са горчиви от вкуса на
своите плодове .
Устни покрити с червено червило
за вечността създават грешна представа ,
костите на покойници превръщатв лепило,
а огъня на вярата във светло синя жарава.
Изгарящи , мамещи , жадни
устните стопяват ледове.
отронват се думи и плахи и хладни ,
а всеки що ги изрича в тях скрива
тайните си грехове…
Вашият коментар
май 27, 2008 at 7:10 pm (неразтворимости)
Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Давам и приемам всичко.
Дущата си показвам на този ,
пред когото се събличам .
Момичето създаваше илюзии,
и песни пееше , и до зори във разкази
готова бе да се загуби…
Измисляше си приказки …
Довършваше фантазии…
Един ден някъкъв червен камион я прегази.
В шегите си изгуби нишката.
Със седем думи срути крепост седем години кована.
Не забеляза как на обидата се къса верижката.
Много нарани създателя на последната ми измама…
Вашият коментар
март 7, 2008 at 8:17 pm (неразтворимости)
Наливаш море във зениците ,
разбиваш мечтите на сол ,
после целуваш челото ми
и само казваш “ I lost“
Вашият коментар
март 2, 2008 at 6:55 am (неразтворимости)
Нищо не е такова каквото изглежда
погледни два пъти преди да кажеш
дали си струва да се вглеждаш
не се ограничавай в рамки,
защото не можеш да познаеш красотата
поглеждайки света през отворчета
направени от житни сламки
1 Коментар
