април 5, 2009 at 8:09 pm (angoisse, вътрешности, неразтворимости)
Не знам, какви приятели сме ние,
щом дори ненавист в теб не мога да открия!
Не знам какви били сме ний в отминали животи,
но сега станали сме като роботи!
Всеки ден монотонно пред ежедневието си се изсправя ме,
и старателно към него се приспособяваме!
Живеем в светове измислени, от крехък порцелан.
Построени от лъжи изискани и всяка истина е блян.
Сприятеляваме се всеки ден от днес за вчера,
но знаем, че ще дойде нова ера.
Душата ти отново ще намеря,
ще видя в сърцето ти камата на Венера.
Ще зная , че си влюбен , новлюбен не в мен.
Ще зная , че обичаш , но за век или за ден?
За ден ще рухнат наште светове,меЧти,
за век ще рухнат нашите души!
Вашият коментар
април 5, 2009 at 8:02 pm (angoisse, вътрешности, неразтворимости, отминалост, споменни сенки)
Греховете ми са прекалено тежки дори за моята душа
ако изобщо някога съм имала такава
но аз не съм жена спокойна, кротка, балага,
а мегешница лишена от човешкото сърце
А сърцето ми от камък не е
Нито пък от лед да се стопи
там дълбоко празна дупка зее
в мраморните ми гърди
Имам мисъл , тя за двама стига ,
но пък нямам нито съвест, нито свян,
на погрешните ми стъпки умът веднага маските разбива
но наивният нещастник пред погледа ми винаги ще бъде ням
а още по ужасно би било да знаеш
и сигурно аз щях да знам
че увличаш други в прегрешенията тежки
че не можеш, че не мога обич да им дам
че не мога да създавам грубата реалност
вместо следкия и нереален блян
и сигурно и аз щях да го знам
ако можех да изпитвам обич или срам
Греховете ми са прекалено тежки
няма как от тях да се спася
ти ще кажеш „Всички правим грешки“
но не знаеш колко често аз греша.
Вашият коментар
април 5, 2009 at 7:57 pm (angoisse, вътрешности)
Живота ми е цял oт болка ,
света ми е от скръб и грях.
Съдбата ми е силна ,
волна след смъртта ще се превърне в прах.
ОЧите ми са тъмни ,мътни пълни със тъга,
сърцето ми е пусто ,тясно; само самота!
Когато утре се събудя светът
едва ли ще е по-добър,
но няма как да се
превърна в друга,не мога да смекЧа и най-слабия му удар!
Но мога само да опитам
със теб да бъда по-добра,
вселената във шепите
събрана да ти подаря!
И все пак съм слаба ,
слаба като пролетна трева ,
но съдбата ми била такава ,
за туй наречена съм аз жена!
Прокълната и гре6на ,
заради греха на Ева пръв!
Свята но и съвършена за дето
те родих и подарих ти
маичинската си любов!
Вашият коментар
февруари 25, 2008 at 7:32 pm (angoisse)
Утре настъпи преди да е минало вчера,
а днес се изгуби сред полета от мрамор и скреж.
Вдигнах очи и те намерих , сред хиляди сенки,
в светлината на мъничка свещ.
Пожелах си радост такава за тебе да стана ,
каквото щастие за други нокога не бях.
Съдбата реши да си поиграе с мен и сбъдна молбата ми.
И светами беше прекра сен точно преди третият грях.
Сега дори в съня ми ме обсебват демони ,
заграбват мойте мисли, желания и страсти , и мечти.
Създават сънища , чаровни изкусители,
но всичко туй е прах от въглща …
а човек не може да ги различи …
Вашият коментар
