Моят личен светоглед

Не мразя никого и нищо ,

едно момиче и едно момче обичам.

Дарявам и приемам всичко.

Душата си показвам на този ,

пред когото се събличам

контра омразата

Не мразя никого и нищо ,

едно момиче и едно момче обичам.

Раздавам и приемам всичко.

Душата си покозвам на този пред когото се събличам.

 

Момчето – ненавиждано от всеки,

но има моята любов и мойто тяло.

Рисува бъдеще и радост с четки ,

но винаги ми се усмихва вяло.

Сама не знам ,а пък и той не знае

дали едно създание , кат мен нездраво

за щастието му е достатъчна награда.

Отдавна всичките му недостатъци ппрежалих

и го научих да мечтае .

Любов , семейство и приятели оставих.

Дарих му всичко което мъжът може да желае…

 

Мръсно пране

Тъмни очи ,помътнели от мъгла,

защото исках нещо ,

а сега и друг го пожела.

Сърцето ми пребърка вещо,

с желание да го пренаредиш,

но това никога няма да стане.

Невъзможно е чувствата ни да подредиш.

Мислите ми вече са мръсно пране.

Умът ми превърна се в бъркотия от цветове

Прозрачни капки израз на светло-синя тъга

Не знам защо съм тъжна.

Събитията от деня ми се вплитат в пъстра дъга.

Но със сигурност причината е важна

от много време не съм сечувствала така.

Усещам  някой ще предам,

но кой ще е все още не знам.

егоизмът ми ме оплита в мрежа от мечти и страсти,

а съзнанието ми ме подтиква да забравя желанията си

и към чайче „нестий“

Кафето във чашата ми пари

нямама идея как да се отърва от тези кошмари

Ти който караш мислите ми да плачат,
отвори за мен,
един ум по – бистър от моя…

Ти който галиш косите ми , когато спя,
докосни ме,
с пръсти по – нежни от на малко дете…

Ти който споделяш всичките ми предчувствия,
открии за мен ,
мечти , светли като лунни цветя…

Ти който разгадаваш очите ми ,
кажи ми ,
какво крият едни очи по – тъмни от моите…

Ти който караш желанията да изчезват ,
дай ми ,
желание по – невинно от роса…

Ти който носиш тежкото мълчание на празна стая ,
донеси ми ,
вниманието на бледа картина…

Ти който отваряш сърцето си за някой , който не съм аз…
Бъди добър с мен…
В един свят по – красив от другите…

Ти който си най – добрият и заслужаваш всяка сълза ,
сподели с мен…
блясъка на една любов по-голяма от моята

Наливаш море във зениците ,
разбиваш мечтите на сол ,
после целуваш челото ми
и само казваш “ I lost“

Преоценка

Нищо не е такова каквото изглежда
погледни два пъти преди да кажеш
дали си струва да се вглеждаш
не се ограничавай в рамки,
защото не можеш да познаеш красотата
поглеждайки света през отворчета
направени от житни сламки

Желания и демони

Утре настъпи преди да е минало вчера,

а днес се изгуби сред полета от мрамор и скреж.

Вдигнах очи и те намерих , сред хиляди сенки,

в светлината на мъничка свещ.

Пожелах си радост такава за тебе да стана ,

каквото щастие за други нокога не бях.

Съдбата реши да си поиграе с мен и сбъдна молбата ми.

И светами беше прекра сен точно преди третият грях.

Сега дори в съня ми ме обсебват демони ,

заграбват мойте мисли, желания и страсти , и мечти.

Създават сънища , чаровни изкусители,

но всичко туй е прах от въглща …

а човек не може да ги различи …

Newer entries »