Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Дарявам и приемам всичко.
Душата си показвам на този ,
пред когото се събличам
май 27, 2008 at 5:06 pm (вътрешности)
Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Дарявам и приемам всичко.
Душата си показвам на този ,
пред когото се събличам
май 27, 2008 at 5:00 pm (Без категория)
Не мразя никого и нищо ,
едно момиче и едно момче обичам.
Раздавам и приемам всичко.
Душата си покозвам на този пред когото се събличам.
Момчето – ненавиждано от всеки,
но има моята любов и мойто тяло.
Рисува бъдеще и радост с четки ,
но винаги ми се усмихва вяло.
Сама не знам ,а пък и той не знае
дали едно създание , кат мен нездраво
за щастието му е достатъчна награда.
Отдавна всичките му недостатъци ппрежалих
и го научих да мечтае .
Любов , семейство и приятели оставих.
Дарих му всичко което мъжът може да желае…
март 7, 2008 at 8:35 pm (Без категория)
Тъмни очи ,помътнели от мъгла,
защото исках нещо ,
а сега и друг го пожела.
Сърцето ми пребърка вещо,
с желание да го пренаредиш,
но това никога няма да стане.
Невъзможно е чувствата ни да подредиш.
Мислите ми вече са мръсно пране.
Умът ми превърна се в бъркотия от цветове
Прозрачни капки израз на светло-синя тъга
Не знам защо съм тъжна.
Събитията от деня ми се вплитат в пъстра дъга.
Но със сигурност причината е важна
от много време не съм сечувствала така.
Усещам някой ще предам,
но кой ще е все още не знам.
егоизмът ми ме оплита в мрежа от мечти и страсти,
а съзнанието ми ме подтиква да забравя желанията си
и към чайче „нестий“
Кафето във чашата ми пари
нямама идея как да се отърва от тези кошмари
март 7, 2008 at 8:21 pm (Без категория)
Ти който караш мислите ми да плачат,
отвори за мен,
един ум по – бистър от моя…
Ти който галиш косите ми , когато спя,
докосни ме,
с пръсти по – нежни от на малко дете…
Ти който споделяш всичките ми предчувствия,
открии за мен ,
мечти , светли като лунни цветя…
Ти който разгадаваш очите ми ,
кажи ми ,
какво крият едни очи по – тъмни от моите…
Ти който караш желанията да изчезват ,
дай ми ,
желание по – невинно от роса…
Ти който носиш тежкото мълчание на празна стая ,
донеси ми ,
вниманието на бледа картина…
Ти който отваряш сърцето си за някой , който не съм аз…
Бъди добър с мен…
В един свят по – красив от другите…
Ти който си най – добрият и заслужаваш всяка сълза ,
сподели с мен…
блясъка на една любов по-голяма от моята
март 7, 2008 at 8:17 pm (неразтворимости)
Наливаш море във зениците ,
разбиваш мечтите на сол ,
после целуваш челото ми
и само казваш “ I lost“
март 2, 2008 at 6:55 am (неразтворимости)
Нищо не е такова каквото изглежда
погледни два пъти преди да кажеш
дали си струва да се вглеждаш
не се ограничавай в рамки,
защото не можеш да познаеш красотата
поглеждайки света през отворчета
направени от житни сламки
февруари 25, 2008 at 7:32 pm (angoisse)
Утре настъпи преди да е минало вчера,
а днес се изгуби сред полета от мрамор и скреж.
Вдигнах очи и те намерих , сред хиляди сенки,
в светлината на мъничка свещ.
Пожелах си радост такава за тебе да стана ,
каквото щастие за други нокога не бях.
Съдбата реши да си поиграе с мен и сбъдна молбата ми.
И светами беше прекра сен точно преди третият грях.
Сега дори в съня ми ме обсебват демони ,
заграбват мойте мисли, желания и страсти , и мечти.
Създават сънища , чаровни изкусители,
но всичко туй е прах от въглща …
а човек не може да ги различи …